ТРЗ Новини

Самоосигуряващите се лица (СЛ) внасят осигурителни вноски за ДОО изцяло за своя сметка. Те подлежат на задължително осигуряване за пенсия за времето, за което извършват дейността, за която са регистрирани, но по свое желание могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (ОЗМ). Право на парично обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на малко дете имат само СЛ майки, които преди настъпване на риска са упражнявали дейността, за която са регистрирани като осигурени за ОЗМ. СЛ, които не са заявили, че ще се осигуряват за ОЗМ, нямат право на парично обезщетение.
С направеното изменение в чл. 48а на КСО от 1 януари 2009 г. осигурените лица за ОЗМ имат право на парично обезщетение при положение, че имат 12 месечен стаж, като осигурени за майчинство. Изискуемия осигурителен стаж може да бъде прекъснат и непрекъснат. Ако към настъпване на неработоспособността поради бременност и раждане СЛ майката няма необходимия стаж, времето на неработоспособност се зачита за стаж без да внася осигурителни вноски. Това е така ако майката е била осигурена за ОЗМ към момента на настъпване на неработоспособността. Задължително условие за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане е към датата на започване на отпуска за бременност и раждане лицето да е осигурено за ОЗМ.
Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения и помощи се извършва въз основа на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО. СЛ подават данните за осигуряването си с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице” не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Коректното подаване на данните е от голямо значение за своевременното изчисляване на паричните обезщетения.
Документите за изплащане на паричните обезщетения за майчинство на СЛ се представят в съответното териториално поделение на НОИ след подаване на данни за осигуряването с декларация обр. №1, но не по-късно от 11 дни след внасяне на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.
За получаване на паричните обезщетения за майчинство майките съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД и членове на неперсонифицирани дружества подават определените документи по Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО в дружеството, чрез което се осигуряват. Чрез дружеството документите се представят в съответното териториално поделение на НОИ. Останалите СЛ лица представят необходимите документи за изплащане на съответния вид обезщетение, в териториалното поделение на НОИ по постоянен адрес, а тези които се осигуряват чрез осигурителни каси в осигурителната каса.
За изплащане на обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете се попълва определените по наредбата образци на заявления – декларации, в които СЛ лица декларират определени обстоятелства свързани с осигуряването си и с правото на парично обезщетение.
На СЛ майки, на които временната неработоспособност поради бременност е настъпила след 31 декември 2008 г. дневното парично обезщетение за бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневния осигурителен доход, върху който внесени осигурителни вноски за ОЗМ, за период от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. При изчисляване на паричните обезщетения на самоосигуряващите се лица се взима предвид избрания от тях осигурителен доход, върху който са внасяли текущо през годината осигурителни вноски. Паричното обезщетение на лицето се изплаща по заявената от него банкова сметка.
За времето, за което СЛ майки получават парични обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на малко дете от ДОО не трябва да упражняват дейността, за която са регистрирани. Когато майката след изтичане на периода от 410 календарни дни започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за ОЗМ има право на парично обезщетение в размер 50 на сто от определеното обезщетение за отглеждане на малко дете – през 2009 г. 120 лв. Това обезщетение не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата “В подкрепа на майчинството”.
Парични обезщетения за майчинство се изплащат от средствата на ДОО само на осигурените лица по смисъла на КСО. При определяне на правото на парично обезщетение на СЛ се взимат предвид някои обстоятелства свързани със специфичния им режим на осигуряване. Сред тях е това, че стажът им се зачита, само ако са внесли осигурителните си вноски. За сравнение на работещите по трудов договор осигурителен стаж се зачита и ако вноските са дължими, но не са внесени.

Изискването за 12 месеца осигурителен стаж с осигуряване за общо заболяване и майчинство преди отпуска за бременност и раждане не означава, че това е непрекъснат стаж и трябва да е непосредствено преди началото на отпуска. Тези дванадесет месеца могат да са придобити когато и да е.
Какво става в случая, когато бременната няма част от тези 12 месеца. Отлага се началото на изплащане на обезщетение по време на отпуска, т.е. за част от дните в този отпуск обезщетение няма да се получи. Но по време на отпуск за бременност и раждане също се придобива осигурителен стаж (чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО) и от датата, на която придобитият преди отпуска и по време на отпуска осигурителен стаж стане 12 месеца, ще започне изплащане на обезщетението до края на ползване на отпуска. Освен това, ако средномесечният доход на член от семейството е по-нисък от определения за съответната година, може да се получи помощта, предвидена в чл. 5а, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца.
(Чл. 5а. (2) Когато бременната жена е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, но не получава обезщетение за бременност и раждане, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, еднократната помощ се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на отпуска за бременност и раждане до придобиването на необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, но за не повече от 45 дни.
(3) Еднократната помощ при бременност се изплаща за периода от 45 дни преди определения термин за раждане.)

Трудов договор със срок на изпитване (чл. 70, ал. 1 от КТ) се сключва когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява. В този случай окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор за изпитване. Максималната продължителност на срока за изпитване е до 6 месеца. Трудов договор със срок за изпитване може да се сключи и в полза на работника или служителя когато той желае да провери дали работата е подходяща за него. В трудовия договор трябва да се посочи в чия полза е уговорен срокът за изпитване - на работодателя или на работника или служителя. Ако това не е направено, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Трудов договор с уговорка за изпитване може да бъде сключен в полза и на двете страни. Необходимо е в договора изрично да бъде посочено, че той се сключва със срок за изпитване в полза и на двете страни. За работодателя изпитването е за да провери годността на работника или служителя да изпълнява определената му работа, а за работника или служителя - за да провери дали работата, за която се е договорил е подходяща за него.
Договорът със срок за изпитване може да бъде сключен за неопределено време, а също и за определен срок - срочен трудов договор. И в двата случая максималният срок за изпитване е 6 месеца. Основното правно значение на това, в чия полза е уговорен срокът за изпитване е, че до изтичането му страната, в чиято полза е уговорен срокът може да прекрати договора без да отправи предизвестие до другата страна. Отрицателната преценка на страната, в чиято полза е уговорено изпитването не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка е окончателна. Становището за необжалваемия характер на отрицателната преценка на изпитването е трайно установено в съдебната практика. Ако до изтичане на срока на изпитването трудовия договор не бъде прекратен, от страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, договорът се смята за окончателно сключен.
Няма пречка за сключване на окончателен трудов договор и през времето докато продължава изпитването, ако страната, в чиято полза то е договорено сметне, че резултатът от него е положителен и не е необходимо да изчаква изтичането на целия срок.
При прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 от КТ от сраната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване не се прилага закрилната норма на чл. 333 от КТ. Даже бременна служителка няма закрила при подобно уволнение.

Какво обезщетение за бременност и раждане ще получим ако се осигуряваме на две основания? Според Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване, паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния осигурителен риск са осигурени за общо заболяване и майчинство по различни договори или на различни основания,се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Изчислението се прави на база сбора от осигурителните доходи, но върху неповече от максималния осигурителен доход за страната определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване,който е 2000лв.Следователно обезщетението при бременност и раждане се изплаща от всяка от двете страни. По аналогия ние,като осигуряващи се за Общо заболяване и майчинство „от две страни” трябва да се снабдим с по два екземпляра от всеки от трите болнични листове,с които се удостоверява временната ни неработоспособност поради бременност и раждане. С оглед изплащане на паричното обезщетение осигурителите ще трябва да представят в НОИ документите удостоверяващи правото ни на обезщетение от ДОО поотделно.