Днес по традиция всички българи си окичват с бяло-червени мартеници. Обичаят е още от древността и предвещава края на зимата и настъпването на пролетта. Мартеници се връзват за здраве и радост в семейството. Според стара легенда първите мартеници по българските земи са се появили още по времето на траките, които всяка година с настъпването на март са се окичвали по времето на пролетните мистерии, символизиращи края на студа и пробуждането на природата след зимния сън. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец. Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Тези легенди са не една и две.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. През този месец всяка жена може да си избере ден и според това дали той ще е слънчев или мрачен, показва какъв ще е характерът й през годината.
Пожеланието от екипа на trz.bg - бели и червени, здрави и засмени!!!